парична вноска
Допълнителна парична вноска в ООД и противоречивата практика на ВАС и ВКС относно прилагането на разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ

Допълнителната парична вноска по своето естество представлява източник на вътрешно финансиране на дружествената дейност.

Тя не представлява заем за потребление по смисъла на ЗЗД, тъй като заемът за потребление съставлява реален договор и за неговото сключване е необходимо съгласието на двете страни, докато допълнителната парична вноска представлява правоотношение, което не възниква от договор, а от сделка – решение на ОС на дружеството, по своята същност е консенсуална сделка, като също така тя може да възникне и без съгласието на някои от съдружниците.

Сама по себе си допълнителната парична вноска представлява сделка-решение, която има следния фактически състав, извлечен от разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ:

1) необходимост на дружеството от покриване на загуби или временна необходимост от парични средства; и

2) решение на общото събрание на съдружниците за предоставяне на допълнителните парични вноски.

Това правоотношение има облигационен характер и включва в съдържанието си две насрещни облигационни задължения:

1) задължението на съдружниците да изплатят на дружеството допълнителната парична вноска; и

2) задължението на дружеството да върне на съдружниците паричните вноски в предвидения в решението на общото събрание срок.

То също така, може да включва и акцесорното задължение на дружеството да заплати лихва върху допълнителните парични вноски.

При неизпълнението на задължението от някой от съдружниците за предоставяне на допълнителната парична вноска възникват правни последици в две посоки:

1) облигационни последици – дружеството може да претендира неговото изпълнение заедно със законната лихва (чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 86 ЗЗД) или с мораторно обезщетение от датата на забавата, или да претендира компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД); и

2) дружественоправни последици – съответният съдружникът може да бъде изключен от общото събрание на съдружниците след изпращане на писмено предупреждение – чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ.

Така представен фактическия състав на законовата разпоредба не създава впечатление, че би могъл да доведе до противоречие в прилагането й, но всъщност такова е налице.

Проблемът идва след внимателно прочитане на разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ и съответно съдебната практика по прилагането й, като той се изразява в следното:

За да е налице действително решение на ОС на дружеството, за задължаване на съдружниците да направят допълнителна парична вноска, следва да са налице предпоставките предвидени в закона – претърпени от дружеството загуби, които същото не може да покрие чрез намаление на капитала и временна необходимост от парични средства.

В случай че бъде взето решение за допълнителна парична вноска, но тези предпоставки не са налице, всеки съдружник има право да предяви иск пред съда на основание чл.74 от ТЗ, с което да иска отмяна на порочното решение.

В практиката си ВКС и ВАС разглеждат по различен начин описаните в чл.134, ал.1 от ТЗ предпоставки за възникване на необходимост от допълнителна парична вноска.

Според константната практика на ВАС За да се приеме, че конкретен казус попада в определението на чл.134, ал.1 от ТЗ, трябва да са изпълнени следните условия: 

да са налице загуби; да е налице временна необходимост от парични средства за покриване на тези загуби и да е посочен срок, след който вноските следва да бъдат върнати или срок, за който те да бъдат предоставени на дружеството.

Освен че тези три условия следва да са кумулативно налице, следва да е документално обосновано и че претърпените от дружеството загуби не могат да бъдат покрити чрез търсене на заем отвън или чрез намаление на капитала.

Докато в практиката си ВКС възприема обратно на това становище, според което предпоставките описани в разпоредбата на чл.134, ал.1 не са кумулативни, а напротив алтернативни:

За да е налице задължение за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците, следва не само да има временна необходимост от парични средства, но тези вноски да бъдат внесени „за определен срок“.

Касае се за възможност, предвидена в закона – чл.134, ал.1 от ТЗ и в дружествения договор, като следва да са налице предпоставките, предвидени в закона

– претърпени от дружеството загуби, които последното да не може да покрие чрез намаление на капитала или временна необходимост от парични средства, в които случаи дружеството вместо да търси заем отвън, може да прибегне до вътрешен заем.“

Наличието на това институционално противоречие по прилагането на законовата разпоредба, води до сериозен проблем при преценката на дружествата дали могат да приложат тази разпоредба или не.

В случай че те я приложат, като се позоват на временна необходимост от парични средства, без да са налице загуби, които дружеството не може да покрие, е възможно при проверка от органите на НАП, същите да преценят че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ, а напротив да счетат че е даден заем от съдружниците на дружеството, като съгласно последователната данъчна и съдебна практика, при заем между свързани лица лихвата е задължителна и съответно да принудят съдружниците да отчетат приход (доход) в размер на пазарната лихва.

Подобен извод на органите от НАП, ще бъде счетен, като „законосъобразен“, предвид константната практиката на административните съдилища и ВАС, като съдилища, които следят за правилността на актовете на органа по приходите.

Наличието на посоченото по-горе противоречие, затруднява осъществяването на вътрешното дружествено финансиране, което води до цялостно затрудняване на съответния бизнес, предвид невъзможността да се предоставят средства на дружеството, от съдружниците в него, необходими за покриване на суми дължими към клиенти и контрагенти на дружеството.

Което от своя страна затруднява цялостния търговски оборот.

Предвид изложеното по-горе считам, че е налице необходимост от образуване на тълкувателно дело между колегиите на ВКС и ВАС, с което чрез тълкувателно постановление да отговорят на следния въпрос по прилагането на закона: как следва да се прилага разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ от съдилищата, по отношение на описаните в нея предпоставки за наличието на необходимост от допълнителна парична вноска – като кумулативни или алтернативни такива?

Аз лично застъпвам становището, че предпоставките сa алтернативни, тъй като целта на закона е все пак дружеството да бъде финансирано, с цел не само покриване на загуби, но и тогава, когато не са налице загуби, които не могат да бъдат покрити, а е налице моментна необходимост от парични средства за покриване на суми, с цел превенция на бъдещи загуби.

Не бих се съгласил, че в момент на необходимост от парични средства, дружеството винаги следва да търси външен заем или вътрешен, който да бъде лихвоносен.

Това би затруднило, както съдружниците и дружествата, така и целия търговски оборот.

В случай че имате въпроси, относно прилагането на разпоредбите на допълнителната парична вноска във вашето дружество, може да се обърнете към екипа на Legal analysis за съдействие.

Изготвил:

адв. Димитър Янев

Статията е взета от сайта : Legal Analysis

ЗАЩО ДА ПРЕДПОЧЕТЕМ СЧЕТОВОДНА КЪЩА (КАНТОРА)?

Ние сме счетоводно предприятие, предлагаме персонализирани услуги и достъпни решения за всеки бизнес.

Коментар