задължението
ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ В НАП ЗА ОТПИСВАНЕ НА НЕПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ( задължението )

Кога и как отпадат задължението ни към НАП за неплатени данъци и осигуровки и какви са сроковете за погасяването им по давност?

Публичните задължения по българското законодателство могат да се погасяват и по давност съгласно чл.168 т.3 от ДОПК.

Чл. 168. Публичното вземане( задължението ) се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Законодателят е поставил една времева граница, имайки предвид често срещаната мудност на съответните органи при събирането на публичните вземания, чрез стартиране и провеждане на процедури предвидени в ДОПК.

Правилата за погасителна давност се отнасят за всички вземания – държавни, общински, на държави членки на Европейския съюз и на бюджета на самия Европейски съюз.

В ДОПК чл.171 ал.1 е определен основния давностен срок от 5 години, който започва да тече от 01 Януари на годината, следваща тази, през която задължението е следвало да се плати.

Давност

Чл. 171. (1) Публичните вземания( задължението ) се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Този срок може да бъде прекъсван, ако се започне процедура по установяване на публични вземания, ако се налагат обезпечителни мерки, ако се предприемат действия по принудително изпълнение и други. Това показва, че презумпцията за бездействие на данъчната администрация вече не е налице. В такъв случай от датата на прекъсването започва да тече нов 5 годишен давностен срок.

С чл. 171 ал. 2 в ДОПК е предвиден и един срок за „абсолютна давност“. Той е 10-годишен и не се редуцира от междувременно наложените прекъсвания. Тази 10-годишна давност приключва точно 10 години след датата 01 януари на годината, в която публичното вземане е станало изискуемо.

Чл. 171. (2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В случаите на спиране на изпълнението по искане на длъжника, както и при отсрочване и разсрочване на задължението, този 10 годишен давностен срок може да бъде прекъсван.

С промените в ДОПК от 01.01.2016 г. (чл. 173 ал.2) се приема налагането на 10 годишния срок на погасителна давност и тя се приема за факт, без да е необходимо длъжникът да се позовава на нея.

Отписване на вземанията

Чл. 173. (1) (Предишен текст на чл. 173 – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.

Това служебно погасяване обаче не е приложимо към по-краткия 5 годишен давностен срок.  Общата 5 годишна давност се прилага по инициатива на длъжника след негово изрично волеизявление, например при възражение за изтекла давност по време на производство по изпълнение, или искане за погасяване на задължение при изтичане на срока.

С изтичане на давностния срок се прекратява възможността да се събира принудително определено задължение. Това обаче не отменя възможността задължението да бъде доброволно платено от длъжника. Доброволно платеното задължение в този случай не подлежи на връщане. Задължението може да бъде и прихванато, ако преди изтичане на давностния срок задължението е станало изискуемо, чл. 128 ал.1 и чл.170 ал.3.

Прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение на задължението

Чл. 170. (1) Извън случаите по чл. 128 – 130 до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 в 7-дневен срок от съобщаването му.

(3) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Подлежащи на прихващане суми

Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

(2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са възстановени надвнесени осигурителни вноски – за задължение за задължителна осигурителна вноска, и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) Искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество или до размера на средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. В останалите случаи отношенията се уреждат между пенсионноосигурителното дружество, осигурителя и осигуреното лице.

Ние сме счетоводно предприятие, предлагаме персонализирани услуги и достъпни решения за всеки бизнес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *